Лопушански манастир

История и обща информация
На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.

Около 1850 г. Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решават да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно започнали да прииждат и други хора и строежа закипял още по-усилено. Така Лопушанския манастир е възстановен в близък до настоящия си вид през 1853 г. Превръща се в любимо място на народния поет Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”. През 1989 г. светата обител е реконструирана, след като северното крило било застрашено от срутване. Основна заслуга за сегашната й прелест е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, по професия инженер. Той създава нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирската църква “Св. Йоан Предтеча” е осветена през 1856 г. и представлява масивна правоъгълна сграда с пет купола. Украсена е отвън с каменни релефи, докато вътрешната украса не включва стенописи. Интерес представлява централния дърворезбен иконостас, създаден през 1863 г. от големия български иконописец Николай Доспевски от Самоков.