Град Чипровци (който Петър Богдан - един от най-видните ни книжовници в началото на XVII в.- е нарекъл "Цветето на Бъргария") е разположен в живописна долина в Северозанадния Балкан.

В историческия летопис на България Чипровци е един феномен с неоценимото си културно-историческо наследство.

Керамичните находки, оръдията на труда и особено останките от голям брой укрепления по стратегическите височини на Чипровската планина говорят, че този край е бил заселен по времето на траките.

Чипровският край през римската епоха е бил най-значителните златодобивни райони на Балканите, към които римските завоеватели проябили особен интерес. След VI в. тук дошли славяните. Вероятно те са заимствали производствения опит на местното население в рудодобива. По време на Втората българска държава Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Неслучайно именнно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съспедоточава голяма част от българската геодална аристокрация. През следващите три века процъфтявали занаятите и търговията. Строили се църкви, манастири и училища.

През XVI в. в стария Чипровец се заражда Чипровската книжовна школа, която след поражението на Чипровското въстание (1688г.), в продължение на три века твори в изгнание. Нейните върхове- "Абагар" на Ф.Станиславов (Първата печатна книга, написана на новобългарски език), богословските, филисофските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич, Кръстю Пейкич и др., пътеписите и богатото книжовно наследство- говорят, че тя не е случайно явление, а книжовно течение с дълготрайна и интензивна творческа дейност.

През XVIII в. в чипровския край се развива килимарството, което остава основен поминък за населението от региона до наши дни

Чипровският манастир се намира до поречието на на р. Чипровска Огоста в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4 км североизточно от известното със своите красиви килими градче Чипровци. Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски” води началото си от 10-ти век и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през 13-ти в., падането под османско робство през 14-ти век и набезите на Михаил Храбри през 15-ти в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (15-ти в.) и Чипровското въстание (17-ти в.). Манастирът е многократно ограбван, както и частично разрушаван на 6 пъти през 19-ти век, но впоследствие бива възстановяван с дарения от заможни българи.

Интерес в манастирския комплекс представлява кулата-костница, в която се съхраняват костите на на някои от жертвите в Чипровското въстание, сред които личат имената на известните революционери Панайот Хитов и Филип Тотю. Интересен паметник на архитектурата и изкуството е и изцяло украсения със стенописи параклис "Св. Атанасий Велики". Любопитен факт от историята на обтелта е, че през 1800 година руският император подарява Евангелие на Светата обител.